Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено бива препоръчан за треньор на Ливърпул от самият Бил. Първият сезон на Боб Пейсли е истинско бедствие за тима(според стандартите, които си е изградил)- отборът завършва на 2-ро място в първенството и отпада рано от борбата за Купата на Лигата, Купата на Асоциацията и Купата на носители на националните купи.

Първото ново попълнение е Фил Нийл, купен за 60,000 паунда от Нортхемптън Таун. Фил оформя страхотна защитна линия с Томи Смит. След него идва и Тери Маккдермънт. Към отбора се присъединява и голмайсторът на Арсенал-Рей Кенеди. Неговото приспособяване на Анфийлд обаче е трудно и той бива оставен сред резервите. За времето, преди Пейсли да го “преквалифицира” в средата на терена. По-късно това ще се окаже един от най-успешните ходове на Пейсли през цялото му царуване в Ливърпул. Кенеди започва сякаш нов живот поставен на новата си позиция като халф. След неуспешния си първи сезон Пейсли включва в първия отбор местните момчета Дейвид Феърклоу и Джими Кейс. Феърклоу печели прякора “златната резерва” от обожаващия го КОР.

През сезон 1975/76, Ливърпул прави за втори път в историята си дубъл, спечелвайки Първенството на Лигата и Купата на УЕФА. През 1976/77 на Анфийлд пристига нападателя Дейвид Джонсън от Ипсуич – истинска изненада за мнозина, предвид броя нападатели в отбора. С помощта на Кийгън, Ливърпул печели първенството на Лигата и Европейската Купа срещу Борусия Мьонхенгладбах. Малко след това Кийгън преминава в немския Хамбургер за сумата от 500, 000 паунда. Това отчуждава много фенове на Ливърпул, които виждат преместването му като предателство към клуба. Пейсли обаче вече е намерил замесника му. Кени Дъглиш се присъединява към клуба за рекордната сума от 440,000 паунда. Много преди да подпише с Ливърпул той вече е завършен голмайстор, носейки прочутата зелено-бяла фланелка на Селтик. Играчи като Алан Хансен и Греъм Сунес също подписват с отбора по онова време. Тези трима шотландци стават неизменна и главна част от непобедимия тим на Пейсли.И именно те са в състава на отбора, който играе финал на Купата на Европейските Шампиони през 1978.

Ливърпул става първият английски тим, който печели този така престижен трофей в два последователни сезона, побеждавайки Брюж с 1:0. След спечелването на Купата на Европейските Шампиони, клубът печели 2 последователни Шампионски титли в Англия през 1979 и 1980 година. Иън Ръш е закупен от Честър, но в първите си 9 мача за клуба не успява да се разпише. По-късно Пейсли му дава този така прочут съвет: “Ти си нападател – бъди по-голям егоист”. Това изглежда са магически думи, защото след тях Ръш се превръща в легендарния голмайстор от Анфийлд.

Към края на 70-те години Ливърпул става и първият английски отбор, с рекламен надпис на фанелките. 1981/82 е успешен сезон и Ливърпул за първи път печели Купата на Лигата, побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала.

“Червените” продължават да печелят трофея в 4 последователни години- през 1981,82,83 и 84 година , а през 1995 година поставят рекорд в Англия по брой на спечелени Купи на Лигата. Срещу пасивния тим на Реал Мадрид отборът, в чийто състав е Рей Клеменс, Дъглиш, Хансен, Сунес и Сами Лии удържа преднината си от един гол, за да спечели трета си Купа на Европейските Шампиони. През 1981/82 Дъглиш и Ръш са част от отборът, който печели 13-тата си титла на Англия и Купата на Лигата.

Пейсли обявява, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помоща на Дъглиш и новите попълнения Брус Гробелар и Крейг Джонсън последният сезон на Пейсли е знаменателен. Възвръщайки си титлата на Англия, клубът печели и историческата трета Купа на Лигата поред. По време на връчването на трофея, Сунес- капитанът, спонтанно извиква Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли, за да получи купата.

Той става първият мениджър, който получава Купата преди самия отбор. Това е може би най-голямата чест, която може да се окаже на един мениджър. И честно казано, Пейсли заслужава това повече от всеки друг. След като през първия си сезон в Ливърпул Пейсли не печели нито един трофей, в следващите 8 начело помага на отбора да спечели 6 титли на Англия, 3 Купи на Лигата, 3 Купи на Европейските Шампиони, 1 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 5 пъти Чарити Шийлд. В пет от тези сезони, той печели по 2 важни купи, а в останалите три – по една.Това е все още прецедент във футболната история на Англия. Избиран е шест пъти за Мениджър на Годината в Англия. За неговите качества говори и факта, че той е открил и довел на Анфийлд много таланти като Ръш, Дъглиш, Уилън,Сунес, които по-късно се превръщат в легенди.