Хилзбъро
Колкото и славна да е историята на Ливърпул, колкото и купи да спечелят червените, каквото и възхищение да будят верните фенове на тима и клубният химн "You'll Never Walk Alone", над най-успешния английски клуб завинаги ще тегне сянката на трагедията.
На 15 април 1989, се разиграва кошмар, в който феновете на Ливърпул се оказват жертви. 96 от тях загиват в най-голямата спортна трагедия в историята на Британия. Те са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи на стадион "Хилзбъро" в Шефилд по време на полуфинала за Купата на Англия срещу Нотингам Форест.
Причина за трагедията е допускането на твърде много фенове на Ливърпул във вече напълнен сектор. Когато мачът започва в 15,00 местно време, над 2000 запалянковци на червените все още са извън стадиона. Полицията решава да отвори допълнителен вход към трибуната, което довежда до фатални последици. Някои от запалянковците успяват да се спасят, като се добират до терена през тясна врата в оградата. Други пък са издърпани на горната трибуна със седящи места. За много от привържениците на червените обаче спасителен изход няма. Край терена започват да се трупат тела. Над 760 души са ранени.
На председателя на върховния съд на Англия и Уелс лорд Питър Тейлър е възложено да разследва трагедията. Тейлър изготвя два доклада. Първият е временен и е свързан със събитията на 15 април и заключенията около тях. Вторият е окончателен и съдържа общи препоръки за безопасността на футболните стадиони. Той е познат като "Доклада Тейлър" и благодарение на него са премахнати секторите за правостоящи, както и оградите между трибуните и терена.
Размисъл
Пишем историята всеки ден. А тя ни отговаря, като ни припомня за събития, случили се преди години. Това, за което днес историята ще ни разкаже не е за да се смеем. Не е и за да се гордеем. То е просто, за да си спомним, да сведем глава и да помислим за всеки един ден, даден ни на този свят. Ден, в който да благодарим, че ни има. Че има тези до нас. Да си спомним за всички тези, които преди 17 години се отправиха устремени към “Хилзбъро”, за да станат свидетели на поредната победа на Ливърпул.
Слънчева събота сутрин
Ден като всички. Предстовящ полуфинален двубой между Ливърпул и Нотингам Форест. Мачът не е без прецедент. Двата тима вече са се изправяли един срещу друг година по-рано. Мърсисайдци печелят с 2-1.
От сутринта тече трескава подготовка. Тениските с Ливърбърд до сърцето вече са на гърдите на повечето привърженици. Стотици фенове ще се отправят към стадиона на Шефилд Уензди- “Хилзбъро”, за да издигат знамена, веят шалове и скандират.
Стадионът
Преди началото на двубоя полицаите щателно проверяват всеки привърженик за употреба на алкохол и притежение на оръжие. Това допълнително изостря обстановката и води до натрупване на огромни маси хора пред входовете към трибуната.
Тълпата става неконтролируема и от охраната на стадиона дават разпореждане да бъде отворен и вход “С”. Феновете започват да нахлуват на стадиона устремени към местата си на трибуната “Лепингс Лейн”, която е за правостоящи.
“Лепингс Лейн”
За да избегнат блъсканицата вътре в сектора, феновете започват да търсят изход от трубуната. Вратите в оградата разделяща сектора от терена са тесни. Част от запалянковците успяват да се промъкнат през тях и достигат терена. Други биват издърпвани от феновете на горната трибуна.
Минути по- късно пристига охраната и това, което вижда се нарича- страдание. Въпреки ситуацията и паниката която е обзела всички, фенове се опитват да спасят фенове.
Полицаите се включват в спасяването на жертвите и теренът скоро е изпълнен с ранени и умиращи хора.
Рекламните табла около терена се превръщат в носилки, с които запалянковците биват изнасяни извън стадиона с една единствена надежда- спасение.
Медицинските екипи пристигат твърде късно. Цари хаос. Мъртви тела и ранени хора са пренасяни до вътрешните помещения на стадиона.
Най- голямата спортна трагедия на Британия е вече факт
Равносметката е безпощадна- 96 загубили завинаги дъха си на “Хилзбъро”. Най- невинната душа е тази на Джон Пол, който е само на 10 години. Блио 800 души са с физически наранявания. Никой не може да каже с точност броя на хората, за които тази трагедия превръща живота им в синоним на мъчение. Хиляди са психически маркирани доживот.
Никой не вее шалове. Никъде не се чува песен- от гърлата се изтръгват само стонове и последни думи. Фланелките все още са на гърдите на феновете- също както в слънчевото утро. Часът е вече пет следобяд и единственото, което е непроменено е Ливърбърд.
Той остава до сърцата на привържениците, за да отнесе душите им на силните си криле по пътя към вечността..
