1. Отборът играе наистина атрактивен футбол (когато поиска)

Всеобщо притеснение сред феновете на Ливърпул от началото на сезона беше дали отборът е способен да играе красиво. Новите попълнения демонстрираха проблясъци от време на време, но в предните мачове футболът, който демонстрираха трудно може да бъде наречен „атрактивен“.

Всичко това се промени срещу Болтън. Невероятните пасове на Адам, които крещяха „Шаби Алонсо“, острите пробиви на Даунинг и Суарез по крилата, и вездесъщото присъствие на Лукаш в средата на терена наистина ни накараха да повярваме, че тези играчи могат да играят „the Liverpool way”.

Притеснително е единствено, че със смяната на Суарез и включването на Керъл на негово място, отборът някак си отново заприлича на себе си от предишните два кръга. Ако може от смяната да се извади някакъв позитив, то е очевидно яростно недоволната финзиономия на Суарез, който явно иска да играе всяка минута на всеки мач. А това е едно наистина незаменимо качество за всеки един футболист от световна класа, и е нещо, което „заразява“ отбора с желание.

2. Мартин Кели е направен от стъкло

Несъмнено един от любимците на публиката, Кели със сигурност е един от най-обещаващите защитници в Англия. За двете години, през които той намира място в първия отбор на Ливърпул, обаче, освен с брилянтните си прояви, той се запомни и с лесно придобитите и дълготрайни контузии.

Една от причините за проблемите на младия бек, е че не е типичен бек. Кели изгрява в клубната школа като централен защитник, който поради кадрови проблеми често покрива десния фланг. Добрите му прояви на тази позиция карат треньорите му да го предпочитат именно като краен, вместо централен защитник. Големият му ръст и високото му за флангови футболист тегло, смесени с необходимостта да тича много, и бързо, натоварват значително иначе недостатъчно укрепналите му бедрени мускули. Изглежда това е причината Кели постоянно да страда от коварната контузия в задната част на бедрото.

3. Джордан Хендерсън трябва да играе на десния фланг

Откакто бе привлечен, юношата на Съндърланд бе изпробван от Кени Далглиш на няколко позиции – до Лукаш като опорен халф, зад Керъл като „малък нападател“ и на десния фланг като крило. До момента най-успешният му мач бе именно когато игра от дясно на атаката в мача с Болтън, когато успя да се разпише и на няколко пъти даде изключителни пасове, които единствено липсата на късмет от страна на Кайт и Суарез не се превърнаха в асистенции.

В предишния си анализ на мача с Арсенал, изказах мнение, че на Хендо може да му отнеме повече време, за да се включи успешно в състава. Приемам, че това твърдение се оказа грешно и затова искам да го коригирам. За да може младият англичанин да открие същинската си форма, която го направи герой на всички фенове на североизтока, той трябва да бъде поставен на най-удобната си позиция. А за момента тя е на десния фланг.

4. Коатес е наистина необходим на клуба

Да се коментира футболист преди дори официално да е преминал в клуба не е добра практика, но в този случай ще си позволя да дам кратко мнение. Основните кадрови проблеми на Ливърпул продължават да са именно в защита. На мача с Болтън това си пролича, и фактът, че Шкъртел игра като десен бек след контузията на Кели (макар и успешно) е доказателство за това.

Неспособността на Карагър да се справи с дългия пас към Мартин Петров в продълженията след 90-тата минута пък загатват, че на Джейми ще му бъде все по-трудно да издържа цял мач и възрастта ще започне да му тежи. Коатес би предложил и дълбочина и класа в проблемната защита, защото всички знаем колко често Джонсън и Агер се контузват, а ето че единственият „постоянно здрав“ защитник – Кара – започва сериозно да се затруднява в края на двубоите.

5. Силното начало на сезона е изключителен плюс за отбора

Седем точки от три мача е форма, която Ливърпул отдавна не беше демонстрирал, особено що се отнася до началото на сезона. Доброто представяне на момчетата точно в двубоите, в които тепърва се навлиза в оптимална форма (а и сплотеност, предвид многото нови попълнения), може да изиграе ключова роля за успешното представяне на клуба през целия сезон.

През септември предстоят два трудни и изключително важни мача – поредни гостувания на Стоук Сити и Тотнъм. Ако Ливърпул иска да направи ясна заявка за призовите места през сезона, то четири точки от тези два мача са абсолютния минимум.

Един от мненията, изказани от британските медии след мача с Болтън беше, че „ може Кени Далглиш да е човекът, върнал усмивките по лицата на играчите, но Луис Суарез върна страха у противника“.